Публикувана нова информационна брошура от ЕММ, Брюксел 8 април 2020
Феноменът на изчезналите непридружени деца все повече е поставен във фокуса на общественото внимание в ЕС. Няколко международни организации и европейски НПО изразиха опасения, че срещу изчезването на непридружени непълнолетни невинаги съществуват ефективни мерки. Какви политики и процедури се приемат за регистриране и проследяване на случаи на изчезнали деца и как се събират данни за изчезнали деца в държави-членки на ЕС, Норвегия и Обединеното кралство? Новата информация от Европейската миграционна мрежа (EММ), в сътрудничество с международни организации, агенции на ЕС и неправителствени организации, предлага цялостна картина за това как се справя с това явление в момента в ЕС.
„Липсващи от приемния център“, „местонахождението им е неизвестно“, „внезапно са извън обхват“, „изчезването е нехарактерно“. Това са някои от въпросите, използвани в държавите- членки на ЕС, за да се определи дали непридружено дете-мигрант е изчезнало. Има няколко причини, поради които такива деца изчезват: те могат да бъдат обезкуражени от продължителността и сложността на процедурите за убежище или събиране на семейството, може да се страхуват да бъдат изпратени у дома или обратно в страната, откъдето са пристигнали в ЕС, или може да бъдат принудени или са били принудени да напуснат, защото са били жертви или са станали жертва на трафик. В някои случаи децата непридружени мигранти изчезват, тъй като продължават пътуването си до избрана държава или са част от мрежа на семейство, приятели и познати или мрежа за незаконен труд извън центъра.
Настоящата информация, събрана от ЕММ, показва, че много държави-членки не разполагат с надеждни или пълни данни за изчезнали непридружени непълнолетни лица, а съществуващите данни не са сравними. Следователно не е възможно точно да се определи количествено мащабът на това явление на равнище ЕС. Наличните данни обаче сочат, че повечето от изчезналите непридружени деца, докладвани през периода 2017-2019 г., са над 15-годишна възраст, а по-голямата част са момчета. Трите най-често цитирани държави с националност на изчезнали непридружени деца са Афганистан, Мароко и Алжир.
Информацията на EMN установи, че в почти всички държави-членки има сложни процедури за
справяне с непридружени непълнолетни лица, които изчезват. Процедурите често са идентични или сходни с процедурите за националните или европейските деца, които изчезват, и включват правила за това кога изчезването трябва да бъде докладвано, кой е отговорен за докладването и за оценка на неотложността на случая, включително дали има „тревожни“ обстоятелства за подаване на сигнали и за проследяване на изчезванията. Политиката в повечето държави-членки, като се има предвид, че непълнолетните са уязвима група, е, че докладът се подава за по-малко от 24 часа.
Въпреки това, „Изчезнали деца Европа“ и „Спасете децата“ отбелязват, че има несъответствия между съществуващите рамки и практиката, например в степента, в която изчезналите деца мигранти се проследяват от полицията и как официалните системи за проследяване на изчезнали деца чрез сигналите за лица в Шенгенската информационна система (ШИС) се прилагат на практика, когато става дума за изчезнали деца-мигранти. Настоящата информация идентифицира някои пропуски и слабости в събирането и актуализирането на данни за изчезнали деца, но също така и някои добри практики, като събиране на данни на централизирано ниво, или на ниво приемни центрове, или чрез използване на специална база данни за изчезнали деца.
* AT, BE, BG, CY, CZ, DE, EE, EL, ES, FI, FR, HR, HU, IE, IT, LV, LT, LU, NL, PL, PT, SI, SE, SK and NO, UK.
За повече информация: https://ec.europa.eu/
EMN Twitter: https://twitter.com/EMNMigration
Абониране за бюлетина на ЕММ: тук