Какви са процедурите, установени в държавите членки за задържане на лице или за предоставяне на алтернатива на задържането? Най-новото проучване на Европейската миграционна мрежа (ЕММ) предоставя сравнителен обзор на сходствата, различията, предизвикателствата и най-добрите практики при прилагането на задържането и алтернативите на задържането в рамките както на процедурата по предоставяне на международна закрила, така и на тази по връщане.
Законодателството на ЕС урежда задържането на мигранти в контекста на процедурите по предоставяне на международна закрила и връщане[1]. Това проучване надгражда публикацията от 2014 г. „Прилагане на задържането и алтернативите на задържането в контекста на имиграционните политики“[2] и има за цел да предостави сравнителен обзор на процедурите по задържане и наличните алтернативи на задържането в 25 държави членки.
В проучването се открояват новите промени между 2015 г. и 2020 г. в контекста на процедурите по предоставяне на международна закрила и връщане. Отразено е въвеждането на законодателни промени в повечето от държавите членки, главно свързани с необходимостта от прилагане на правото на ЕС и с допълнителното определяне на обхвата, съдържанието и критериите за прилагане на задържането. Държавите членки са въвели и дават (или имат намерението да дадат) приоритет на алтернативи на задържането като част от своето национално законодателство в областта на миграцията и/или убежището. Такива са например задължението за редовно явяване пред компетентните органи, както и изискването да се обявява мястото на пребиваване, което да се спазва.
Проучването откроява общите предизвикателства, пред които държавите членки са изправени, с оглед на прилагането на алтернативите на задържане. Сред примерите са голямата административна тежест върху служителите и ограничените финансови средства на засегнатите граждани на трети страни. Във всички държави членки е възможно прилагането на задържане или налагането на алтернативи на задържането по отношение на уязвимите групи. В някои държави членки са въведени законодателни промени за намаляване на минималната възраст за прилагане на алтернативи на задържането, докато в други са въведени нови правила за предотвратяване на задържането в центрове на ненавършили пълнолетие лица и семейства с такива лица.
При решаването дали да се приложи задържане, или алтернатива на задържането, се вземат под внимание няколко критерия, като например степента на риска от укриване, уязвимостта и уместността на наличните алтернативи. Освен това, с оглед на отражението на задържането или на алтернативите на задържане по отношение на ефективността на политиките по връщане на държавите членки и процедурите по предоставяне на международна закрила, според събраните данни задържането оказва по-голямо отражение за намаляване на степента на укриване и прилагане на принудително връщане, докато алтернативите на задържането по-често се свързват с по-кратки процеси на определяне на статута и по-голяма честота на обжалванията.
За проучването
- Заглавие: „Проучване на ЕММ относно задържането и алтернативите на задържането при процедурите по предоставяне на международна закрила и връщане“.
- Обхванат период: Докладът отразява законодателството, политиките и практиките, установени в държавите членки между януари 2015 г. и декември 2020 г.
- Предмет: Сходствата, различията, практическите предизвикателства и най-добрите практики при прилагане на задържането и алтернативите на задържането в държавите членки в рамките на процедурите по предоставяне на международна закрила и връщане.
ЗА ЕММ
Европейската миграционна мрежа (ЕММ) се състои от национални точки за контакт (НТК) в държавите – членки на ЕС (с изключение на Дания), и наблюдатели в ЕММ (Норвегия, Грузия и Молдова). Мрежата предоставя информация по въпросите на миграцията и убежището. ЕММ е създадена през 2008 г. от Европейската комисия от името на Европейския съвет, за да обезпечава редовния обмен на достоверна информация в областта на миграцията и убежището на европейско равнище.
[1] Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (Директива относно условията за приемане (преработен текст), членове 8 и 11. Директива 2008/115/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива за връщането), съображение 16 и член 8, параграф 1.
[2] Първото проучване е достъпно на следния адрес: Проучване относно „Прилагането на задържане и алтернативи на задържането в контекста на имиграционните политики“ („The use of detention and alternatives to detention in the context of immigration policies“) 2014 (PDF, 1.501 KB)